Иераполис (Hierapolis) и Памуккале — пътеводител за обектите на ЮНЕСКО

Денизли ЗабележителностиИераполис (Hierapolis) и Памуккале — пътеводител за обектите на ЮНЕСКО

Иерапол — древен свещен град над травертините на Памуккале

Древен Иерапол — един от най-удивителните археологически паметници в Турция, разположен на върха на прочутите белоснежни травертини на Памуккале в провинция Денизли. Този град, чието име в превод от гръцки означава „свещен град“, е бил едновременно център на лечебни практики, важен преходен пункт по търговските пътища и място за поклонение на няколко божества. През 1988 г. Иерапол, заедно с природните тераси на Памуккале, беше включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като смесен културно-природен обект — един от само два такива в Турция. Днес милиони туристи пристигат тук ежегодно, за да се разходят из руините на античния град, да се изкъпят в термалните води на „Басейна на Клеопатра“ сред потопените антични колони и да видят един от най-големите некрополи на древния свят.

История и произход на Иерапол

Иерапол е основан в края на II век преди нашата ера, вероятно от Евмен II — цар на Пергамон, който е видял стратегическия и икономически потенциал на мястото с неговите горещи извори, плодородни земи и богати минерални ресурси. Самите термални води са били почитани много преди основаването на града — местните жители, фригийците, се покланяли на „Великата майка“ Кибела и вярвали, че парите, издигащи се от подземните цепнатини, са дъхът на подземния бог. Именно тази особеност на ландшафта е определила сакралния статут на града.

През 133 г. пр.н.е., след завещанието на Атал III, Йерапол заедно с цялото Пергамско царство преминава под властта на Римската република. Римският период се превърнал в период на разцвет: император Нерон след опустошителното земетресение през 60 г. сл. Хр. отпуснал средства за възстановяването на града, а през II–III век при Антонините и Северите Йерапол достигнал апогея на богатството и населението си (до 100 000 души). Градът става известен като център на лечебния туризъм — тук пристигат болни от цялото Средиземноморие, за да се къпят в термалните бани и да се молят на боговете. Тук, според християнската легенда, през 80 г. сл. Хр. е бил разпънат и измъчван апостол Филип.

През византийската епоха Иерапол се превърна в важен църковен център и резиденция на митрополита. Земетресението от 1354 г. разруши голяма част от сградите и градът беше окончателно изоставен. Съвременните разкопки се провеждат от 1957 г. от италианска археологическа мисия, на която е успяло да възстанови много паметници и да превърне Иерапол в един от най-посещаваните археологически паркове в страната.

Архитектура и забележителности в Иерапол

Археологическата зона се простира на повече от 3 км по протежение на платото, затова за пълноценно разглеждане трябва да се планира половин ден. Най-удобно е да се започне от северния вход, от некропола.

Римският театър

Главната архитектурна перла е римският театър от II–III век сл. Хр., един от най-добре запазените в Турция. Той побираше около 12 000 зрители, а сцената му (скена) е украсена с мраморни релефи с изображения на Дионис, Аполон и Артемида. След мащабна реставрация през 2013 г. театърът отново придоби своя античен облик и понякога се използва за концерти.

Басейнът на Клеопатра и термалните бани

Уникална забележителност е Басейнът на Клеопатра, или Античният басейн, където посетителите могат да се изкъпят в лечебната термална вода (+36°C) сред наводнени римски колони и капители, паднали по време на земетресения. Според легендата този басейн е бил подарен на Клеопатра от Марк Антоний. Входът е платен, но преживяването да се къпеш сред археологически артефакти е наистина уникално.

Мартириум на апостол Филип и храмов комплекс

В източната част на града, на хълма, се издигат руините на осмоъгълния мартирий, построен през V век над предполагаемия гроб на апостол Филип. Наблизо през 2011 г. е открита самата гробница на апостола – една от най-сензационните археологически находки на XXI век. Недалеч са запазени следи от храма на Аполон и прочутото Плутониум – входът към „пещерата на Плутон“, откъдето излизат отровни вулканични газове. Античните жреци демонстрирали „чудо“, като вкарвали в пещерата животни, които мигновено падаха мъртви, докато кастрираните жреци на Кибела били неуязвими към газа благодарение на специално дишане.

Северният некропол

Един от най-големите антични некрополи в Мала Азия наброява над 1200 гробници, склепове и саркофази от елинистическия, римския и раннохристиянския период. Тук са погребани поклонници и болни от целия античен свят, а по разнообразието на видовете погребения това място е истинска енциклопедия на погребалните традиции на древността.

Археологически музей на Йераполис

Музеят се намира в сградата на античните бани от II век сл.н.е. и съхранява колекция от скулптури, саркофази и релефи от самия Иераполис и от Афродизиас – посещението им е особено удобно да се съчетае.

Улица „Фронтина“ и градските порти

Главната ос на античния град е улица „Фронтина“, кръстена в чест на римския проконсул Секст Юлий Фронтина, финансирал нейното павиране в края на I век сл. Хр. Улицата се простира от север на юг на почти 1200 метра и е била украсена с портици, пейки и малки светилища. По нейните страни са запазени латрини – обществени тоалетни с 24 места с мраморни седалки и течаща вода, едни от най-добре запазените в Мала Азия. В северния край на улицата се издигат триарките портали на Домициан (Фронтина), построени през 84–86 г. сл. Хр. — парадният вход на града, през който са минавали поклонници и търговци от цялото Средиземноморие.

Византийска базилика и катедрала

Християнският Иерапол е оставил също толкова значителен отпечатък, колкото и езическият. Руините на монументалната петкорабна базилика от V век сл. Хр. са разположени в централната част на града и, въпреки разрушенията, впечатляват с размерите си. Наблизо са запазени основите на катедралата от VI век, построена на мястото на по-ранния храм на Аполон. В страничните нефи археолозите са открили фрагменти от мраморна олтарна преграда с християнски символи – кръстове, риби и лозови клонки. Именно в тези базилики през V–VII век са се събирали регионалните църковни събори, на един от които са се обсъждали въпросите на монофизитството.

Фронтон с Горгона и скулптурна програма

В римския театър в Йераполи особено внимание заслужава скулптурната декорация на сцената: сцени на раждането на Аполон на Делос, битката на амазонките, триумфа на Дионис и процесията в чест на богинята Артемида Ефеска. Централно място заема фронтонът с Горгона Медуза — един от най-изразителните релефи на малоазиатската скулптура от края на II век сл.н.е. Много от оригиналните фрагменти днес се съхраняват в Археологическия музей на Иераполис, а на техните места са поставени точни копия.

Интересни факти и легенди

  • Травертините в Памуккале са се образували в продължение на стотици хиляди години благодарение на отлагането на калциев карбонат от термалните води. Белоснежните тераси растат с около 1 мм годишно, а общата им дължина е около 2,7 км.
  • През 2013 г. италиански археолози обявиха откриването на Плутониум – „вратата към ада“. Измерванията показаха висока концентрация на въглероден диоксид при входа, което научно потвърди античните свидетелства за „смъртоносни пари“.
  • Гробницата на апостол Филип е била открита не вътре в мартирията, а в съседната сграда-храм, което се превърна в сензация в християнската археология.
  • Иерапол е бил един от първите курортни градове в историята на човечеството — запазени са списъци на знатни римляни, които специално са идвали тук за лечение на подагра, ревматизъм и кожни заболявания.
  • След земетресението през 1354 г. Иерапол е бил изоставен, но местните фермери са продължили да използват травертините за отглеждане на шарани в естествени водоеми, което отчасти е съхранило терасите.
  • Италианската археологическа мисия под ръководството на Паоло Верзоне, започнала работа тук през 1957 г., използвала иновативния за онова време метод на анастилозата — връщане на падналите колони и блокове на първоначалните им места. По-късно този метод станал стандарт за разкопките в Сагаласос и Афродисиас.
  • Според легендата, поклонниците, пристигащи в Иерапол за изцеление, оставяли в свещените извори бронзови плочки с молби към боговете. Археолозите са открили стотици от тях — на гръцки, латински, а понякога и на арамейски и коптски език, което потвърждава международния статут на курорта в древността.

Иерапол в античната литература

Много антични автори са писали за лечебните свойства на водите в Иерапол. Страбон в „География“ (XIII, 4) подробно описва Плутониум и неговите отровни изпарения; Плиний Стари в „Естествена история“ споменава местния травертин като идеален материал за изработване на статуи; Витрувий хвали инженерните решения на градските водопроводи. В късната античност Иерапол е възпяван от християнския поет Григорий Богослов, който се е лекувал тук от подагра. Споменаване на града се среща дори в „Деянията на Павел и Фекла“ — апокрифен текст, разказващ за раннохристиянските проповедници в Мала Азия.

Как да стигнете до Иерапол

Иерапол и Памуккале се намират на 20 км от град Денизли. Най-лесно е да се стигне с автобус от Денизли: от автогарата тръгват долмуши на всеки 20–30 минути, а пътуването трае около 40 минути. Денизли е свързан с директни автобуси с Измир (4 часа), Анталия (4 часа), Истанбул (10 часа) и Кападокия (около 9 часа). Има и малко летище Денизли Чардак с ежедневни полети от Истанбул.

Иераполис-Памуккале има два входа: северния и южния. Северният е удобен за тези, които искат да започнат разглеждане от некропола и да слязат по травертините надолу; южният – за бърз достъп до Басейна на Клеопатра и театъра. Много туристи пристигат на еднодневна екскурзия от крайбрежните курорти (Мармарис, Бодрум, Анталия), но един ден е достатъчен само за повърхностно запознаване. Най-добре е да пренощувате в селището Памуккале, за да видите травертините при изгрев слънце, когато няма тълпи.

Съвети за пътешественика

Най-доброто време за посещение е пролетта (април–май) и есента (септември–октомври). През лятото басейните с травертини и топлата им вода са приятни, но руините се нагряват под слънцето. През зимата сутрините са с ниски температури, но пейзажът е особено ефектен. Планирайте не по-малко от 5–6 часа: 2 часа за разходка из травертините, 2 часа за археологическата зона, час за Басейна на Клеопатра и час за музея.

Важни правила: на травертините се допускат само боси, за да не се повредят крехките калциеви тераси. Вземете със себе си кърпа, резервни дрехи, плажни чехли за преобличане и бански костюм, ако планирате да се къпете в басейна. Обувките можете да носите в ръце или да оставите в шкафчетата. Препоръчително е да вземете вода и нещо за хапване – вътре в комплекса има кафене, но цените са високи.

На фотографите си струва да дойдат по залез слънце: в „златния час“ белите тераси придобиват нежнорозов и златист оттенък, а гледката към долината на Ликос от върха на платото е една от най-впечатляващите в Турция. Посещението на Иераполис и Памуккале често се съчетава с Афродизиас – тези две обекти на ЮНЕСКО се намират относително близо и се съчетават органично в един маршрут, разкривайки различни страни на античната цивилизация на Мала Азия.

Най-добрите места за снимки в Иераполис са не само травертините, но и гледката от горните редове на театъра към долината, сцената на театъра в топлите лъчи на залязващото слънце, арката на Домициан на фона на некропола и, разбира се, басейнът на Клеопатра отгоре, където в прозрачната бирюзова вода се виждат антични колони. За да снимате най-добрите фрески и статуи в музея, включете висока чувствителност на камерата – осветлението там е деликатно. При планиране на маршрута вътре в комплекса си струва да се има предвид релефът: от северния вход до южния има около 3 км с денивелация; повечето посетители го изминават пеша, но ако желаете, можете да се възползвате от електромобила, който работи като совалка между входовете.

От гастрономическа гледна точка Памуккале не е туристическа пустиня, както може да изглежда. В близкото село Караагач работят малки семейни ресторантчета, където се сервират типични ястия от провинция Денизли: „тандир кебап“ от агнешко месо, изпечено в глинена пещ, прочутото „Денизли тавуг“ — печено пиле с гарнитура от ориз и местни билки, и десерт от смокини с орехи, който от векове се приготвя в този регион. Именно тук пътешественикът открива, че югозападът на Турция е не само руини, но и жива гастрономическа традиция, чиито корени се простират в древността. След цял ден в праха и под слънцето, скромната вечеря в селската таверна става част от впечатленията от посещението в Иераполис и Памуккале, което ще остане в паметта не по-малко от белоснежните тераси.

Накрая, за любителите на необичайното си струва да се отбият в малкоизвестния кът на комплекса – Мученициум Филип с неговата осмоъгълна структура. Археолозите смятат, че през V век около него са се провеждали масови поклонения, а поклонниците са оставяли оброчни дарове в нишите по стените. Тези ниши са се запазили и до днес, а благодарение на тишината и уединението на мястото тук добре се усеща атмосферата на раннохристиянския Изток.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48

Също по темата

Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Вчера. 17:48
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Вчера. 17:48
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Вчера. 17:48
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Иераполис (Hierapolis) и Памуккале — пътеводител за обектите на ЮНЕСКО Отговори на често задавани въпроси за Иераполис (Hierapolis) и Памуккале — пътеводител за обектите на ЮНЕСКО. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Наименованието „Иерапол“ произлиза от гръцкото „hieros polis“ — „свещен град“. Сакралният статут на мястото се е оформил много преди основаването на града: фригийците, които са живели тук преди гръцката колонизация, са почитали горещите извори и отровните подземни изпарения като проявление на свръхестествени сили. По-късно тук възниква култов комплекс с храм на Аполон, Плутониум – „вратата към подземния свят“ – и център на оракула, което привличало поклонници и жреци от цялото Средиземноморие.
През 1988 г. Иерапол-Памуккале беше включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като смесен културно-природен обект — един от само двата такива в Турция. Уникалността му се състои в съчетанието на две явления: изключителна природна красота (белоснежни калциеви травертини, формирали се в продължение на стотици хиляди години) и забележителен античен град с театър, некропол, термални бани и раннохристиянски паметници, запазени на едно място.
Плутониум — естествена цепнатина до храма на Аполон, от която извират вулканични газове с висока концентрация на въглероден диоксид. В древността жреците са използвали това място за ритуали: животните, заведени в пещерата, са били откривани мъртви, а кастрираните жреци на Кибела, задържали дъха си при земята, излизали невредими. През 2013 г. италиански учени официално идентифицираха пещерата и измериха концентрацията на газовете, потвърждавайки античните свидетелства. Днес достъпът до Плутониум е отворен, но вътре не се допускат посетители.
Иерапол заема специално място в историята на ранното християнство. Според преданието, тук около 80 г. сл. Хр. апостол Филип е намерил мъченическа смърт. През V век над предполагаемото място на неговата смърт е построен осмоъгълен мартирий. През 2011 г. италиански археолози откриват в съседната сграда самата гробница на апостола — това се превръща в една от най-значимите находки в християнската археология на XXI век. През византийския период Иерапол става резиденция на митрополита, а в неговите базилики се провеждат регионални църковни събори.
Северният некропол на Иераполис е един от най-големите антични гробища в Мала Азия: тук има над 1200 гробници, склепове и саркофази, обхващащи елинистичния, римския и раннохристиянския период. На това място са погребвани поклонници и болни, пристигащи от най-различни кътчета на Средиземноморието: надписите върху надгробните паметници са на гръцки, латински, а понякога и на арамейски и коптски език. Поради разнообразието от видове погребения некрополът представлява истинска енциклопедия на погребалните традиции от древността.
Да, Иерапол се счита за един от първите курортни градове в историята. Хората идваха тук специално, за да се лекуват от подагра, ревматизъм и кожни заболявания — в термалните води, богати на минерали. Страбон, Плиний Стари и Витрувий описват лечебните свойства на местните извори. Съхранени са свидетелства, че знатни римляни често са прекарвали тук продължителни курсове на лечение. Поклонниците оставяли в свещените извори бронзови табелки с молби към боговете, и стотици такива табелки са били открити от археолозите.
Анастилозът е метод за реставрация, при който падналите архитектурни елементи (колони, блокове, капители) се връщат на първоначалните си места с минимално добавяне на нов материал. Италианската мисия под ръководството на Паоло Верзоне приложи този подход в Иераполис от 1957 г. насам — по-специално при възстановяването на театъра и портата на Домициан. Методът се оказа толкова ефективен, че впоследствие се превърна в стандарт за големите турски разкопки, включително Сагаласос и Афродисиас.
Музеят се намира в сградата на античните терми от II век сл. Хр. и представя богата колекция от скулптури, релефи, саркофази и предмети от бита както от самия Иераполис, така и от съседния Афродизиас. Тук могат да се видят оригинални фрагменти от скулптурната декорация на театралната сцена, включително релефи с Дионис и Горгона Медуза, както и надгробни паметници с надписи на няколко езика. Посещението на музея органично допълва разглеждането на руините и се препоръчва като финална точка на маршрута.
Иерапол бе окончателно изоставен след опустошителното земетресение от 1354 г., което унищожи голяма част от сградите. Преди това градът преживя няколко подобни бедствия: през 17 г. сл. Хр. по времето на Тиберий и през 60 г. сл. Хр. по времето на Нерон — и в двата случая той бе възстановен напълно. През византийския период градът постепенно запада, губейки предишното си икономическо значение. След 1354 г. постоянното население изчезва, въпреки че местните фермери продължават дълго време да използват естествените травертинови водоеми за развъждане на риба.
Да, най-логичното съчетание е маршрутът Йерапол-Памуккале + Афродисиас: и двата обекта са относително близо един до друг и се допълват тематично, разкривайки различни аспекти на античната култура на Мала Азия. Разстоянието между тях е около 100 км, което е удобно за еднодневна екскурзия с база в Памуккале или Денизли. Ако разполагате с два дни, можете да разгледате подробно и двата паметника и да посетите техните музеи.
В комплекса цените на храната са високи, а изборът е ограничен. Много по-интересно и евтино е да обядвате или вечеряте в селото Памуккале или в съседното село Карааагач, където има малки семейни ресторанти. Там можете да опитате регионални специалитети от провинция Денизли: тандир кебап от агнешко месо, изпечено в глинена пещ, „Денизли тавугу“ – фирмено печено пиле с ориз и местни билки, както и традиционен десерт от смокини с орехи.
Да, градът се е ползвал с широка известност в античния свят. Страбон в „География“ подробно описва Плутониум и неговите смъртоносни изпарения; Плиний Стари в „Естествена история“ споменава местния травертин като превъзходен материал за скулптура; Витрувий високо оценява градските водопроводи. Християнският поет Григорий Богослов споменава Иерапол като място, където се е лекувал от подагра. Градът фигурира и в апокрифните „Деяния на Павел и Фекла“, посветени на раннохристиянските проповедници в Мала Азия.
Ръководство за потребителя — Иераполис (Hierapolis) и Памуккале — пътеводител за обектите на ЮНЕСКО Ръководство за потребителя на Иераполис (Hierapolis) и Памуккале — пътеводител за обектите на ЮНЕСКО с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Най-подходящото време за посещение е април–май и септември–октомври: температурите са приятни, има по-малко хора, а осветлението е меко, което е идеално за фотографиране. През лятото руините се нагряват силно, но къпането в термалните басейни е особено приятно. Отделете не по-малко от 5–6 часа за целия комплекс: около 2 часа за разходка по травертините, 2 часа за археологическата зона, час за басейна на Клеопатра и час за музея. Ако искате да видите терасите без тълпи – елате при изгрев или залез, когато белите тераси се оцветяват в златисто и розово.
Денизли е най-близкият голям транспортен възел, разположен на 20 км от Памуккале. Дотам има директни автобуси от Измир (около 4 часа), Анталия (около 4 часа), Истанбул (около 10 часа) и други градове. От летище Денизли Чардак има ежедневни полети от Истанбул. От автогарата в Денизли до Памуккале пътуват долмуши на всеки 20–30 минути, а пътуването трае около 40 минути. Много туристи пристигат на еднодневна екскурзия от крайбрежието – от Бодрум, Мармарис или Анталия, но за по-задълбочено разглеждане е по-добре да пренощувате в селището Памуккале.
Комплексът има два входа: северния и южния. Северният е подходящ за тези, които искат да започнат от некропола и театъра, а след това да слязат по травертините надолу — това е по-логичният маршрут от историята към природата. Южният вход е удобен за бърз достъп до Басейна на Клеопатра и театъра. Разстоянието между входовете е около 3 км с денивелация; повечето хора вървят пеша, но вътре в комплекса има електромобил-шатъл. Купете билетите предварително онлайн или на касите – това ще ви спести време в пиковите часове.
Достъпът до травертините е разрешен само бос — това е задължително правило за опазване на крехките калциеви тераси. Вземете със себе си: плажни чехли (за преобличане преди и след травертините), бански костюм и кърпа (ако планирате да посетите Басейна на Клеопатра), удобни обувки за разглеждане на руините, запас от вода и лека закуска (цените в кафенето вътре са високи), слънцезащитен крем и шапка за лятно посещение. Фотографите трябва да вземат широкоъгълен обектив за театъра и поляризационен филтър за снимане на терасите с вода.
Започнете от Северния некропол — над 1200 гробници от различни епохи създават усещане за исторически мащаб. След това продължете по улица „Фронтина“ към Портата на Домициан (84–86 г. сл. Хр.). Не пропускайте да посетите римския театър от II–III век: от горните редове се разкрива панорама към долината на Ликос, а сцената е украсена с релефи на Дионис, Аполон и Горгона Медуза. В източната част открийте осмоъгълния мартирий на апостол Филип и Плутониума до храма на Аполон. Завършете обиколката с руините на византийската базилика от V век в централната част на града.
Басейнът на Клеопатра, или Античният басейн, е зона с отделен вход, за която се заплаща допълнително към основния билет. Температурата на водата е +36 °C, а на дъното на басейна лежат автентични антични колони и капители, паднали по време на земетресения. Къпането отнема от половин час до час; можете да се преоблечете в съблекалните наблизо. Идвайте в делнични дни преди 11::00 или след 16::00, тъй като по обяд и през почивните дни тук има най-голямо струпване на хора. След басейна е удобно да преминете към разходка по травертините: събуйте си обувките и се разходете по топлите бели тераси с поточета термална вода.
Музеят, разположен в сградата на античните терми от II век, е логичната крайна точка на маршрута. Тук се съхраняват оригинални релефи от театъра, скулптури, саркофази и надгробни паметници с надписи на гръцки, латински, арамейски и коптски език. За да снимате статуите и фреските, използвайте висока ISO стойност — осветлението е слабо. Обиколката отнема около час. След музея можете да излезете през южния вход и да вечеряте в селото Памуккале или Карааагач, където се приготвят регионални ястия от провинция Денизли: тандир кебап, пиле по денизлийски и десерт от смокини с орехи.